Всеки, който получава доходи от труд, наем, свободни професии или друг източник, е длъжен да плаща данък на държавата. Този данък, известен като данък върху доходите на физическите лица или по-популярно подоходен данък, е основен инструмент за финансиране на публичните услуги като здравеопазване, образование, инфраструктура и социални плащания.

Какво представлява данъкът върху доходите?

Данъкът върху доходите на физическите лица е задължително плащане към държавния бюджет, което се удържа от доходите, получени от едно физическо лице за определен период (обикновено една календарна година). В България от 2008 г. този данък е плосък, което означава, че се прилага еднаква данъчна ставка върху облагаемия доход, независимо от неговия размер.

Законът, който урежда темата, се нарича Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и дефинира предмет и обект на облагане, тоест кои доходи подлежат на данък, и определя данъчни ставки, видове доходи и процедури за задължените лица.

Облагаеми са различни категории доходи – трудови, от стопанска дейност, наем, продажби и др.

Какво е данъчна основа?

Данъчната основа е стойността, върху която се начислява данъкът. Тя може да е месечна и годишна данъчна основа. Месечната се използва най-често при трудови доходи. Работодателят всеки месец изчислява облагаемата заплата, приспада осигуровките и върху получената сума удържа 10% данък.

Годишна данъчна основа е сборът на всички облагаеми доходи за годината (минус признати разходи и облекчения). Върху нея се прави окончателното годишно изчисление.

Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. (Закон за данъците върху доходите на физически лица, чл. 25, ал. 1)

Пример: Да приемем, че получавате заплата 2000 лв. брутно всеки месец. От нея се удържат осигурителни вноски в размер на 300 лв.

Месечната данъчна основа е 2000 минус 300 = 1700 лв. Ако заплатата е една и съща през цялата година, годишната данъчна основа ще е 1700 × 12 = 20 400 лв.

Ако през годината сте внесли 1000 лв. за доброволно пенсионно осигуряване, законът ви позволява да приспаднете тази сума от годишната данъчна основа. Тогава тя става 19 400 лв.

Какъв е размерът на данъка?

Общи доходи (включително трудови, от наем и други източници) — 10% върху данъчната основа. Изключения са доходите от стопанска дейност на едноличните търговци, които се облагат с 15%, и доходите от дивиденти — с 5% (след 1 януари 2026 г. данък дивидент се вдига на 10%).

Пример: Да приемем, че един едноличен търговец има приходи от дейността си 50 000 лв. за годината. Разходите му за материали, наеми и други са 20 000 лв., а за осигурителни вноски през годината е внесъл 6 000 лв.

Първо се изчислява облагаемият доход: 50 000 - 20 000 = 30 000 лв.

След това се приспадат осигуровките: 30 000 - 6 000 = 24 000 лв.

Това е годишната данъчна основа.

Данъкът за еднолични търговци е 15%. Върху 24 000 лв. това прави 3 600 лв.

Този данък не се плаща месечно, а веднъж годишно. До 30 април на следващата година едноличният търговец подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и плаща данъка.

Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: 1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28; (Закон за данъците върху доходите на физически лица, чл. 50, ал. 1, т. 1)

Основни видове данъчни облекчения:

1. Доброволно осигуряване и застраховки „Живот“ — до 10% от данъчната основа.
2. Осигурителни вноски за пенсия — приравнени към Кодекса за социално осигуряване.
3. Дарения — до 5% от данъчната основа при определени случаи.
4. Облекчения за деца, млади семейства, деца с увреждания, безкасови плащания, земеделски субсидии.

Какво е необлагаемо?

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се изброени доходите, които не подлежат на облагане, т.е. върху които не се дължи подоходен данък. Това са приходи, които могат да бъдат от различно естество. В групата на доходи от продажба на недвижимо имущество един жилищен имот е освободен от данък, ако сте го притежавали повече от 3 години, и до два недвижими имота (нежилищни), както и селскостопански и горски имоти, са освободени от данък при продажбата им, ако са притежавани повече от 5 години. Като групи в доходи, осободени от данъци, можем да се определят още доходи от продажба на движимо имущество, социални и застрахователни плащания, доходи, свързани с обучения и награди, и други специфични доходи. В тези групи има условия и изключения, които можете да прочетете в пълния текст на ЗДДФЛ.

На сайта на Национална агенция по приходите (НАП) ще намерите пълна информация за данъчните задължения, образци на декларации и възможност за електронно подаване: https://nra.bg/.

Можете да посетите официалната страница на Министерството на финансите за актуална информация относно данъчната политика и законодателство в страната: https://minfin.bg/.

Представете си, че подписвате документ, който гарантира правата ви като служители – това е трудовият договор. Ще видите какви елементи трябва и може да се договарят според закона.

Какво представлява трудовият договор?

Той е двустранен договор, което означава, че винаги се сключва между две страни – работодател и наето лице. В договора се описват длъжността и характера на работата, която трябва да извършвате, мястото, където ще работите, и размерът на трудовото ви възнаграждение. Работодателят се задължава да ви осигури безопасни условия на труд и работно място, а вие сте длъжни да изпълнявате възложените задачи със старание и по правилата на фирмата.

Какво трябва да съдържа трудовият договор?

Трудовият договор трябва винаги да е построен на писмена форма, съгласно чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), и да включва определени задължителни елементи. Те са описани в КТ и основно обхващат:

1. Данни за страните - име, адрес, ЕИК за работодател, ЕГН за вас и т.н.
2. Място на работа
3. Наименование на длъжността и характер на работата
4. Дата на сключване и дата на начало на работа
5. Вид на договора - срочен (с конкретен срок) или безсрочен
6. Продължителност на платения годишен отпуск - основен, допълнителен, удължен при право
7. Срок на предизвестие - еднакъв и за двете страни
8. Трудово възнаграждение - размер (основно + допълнително) и периодичност на плащане
9. Продължителност на работния ден/седмица

Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. (Кодекс на труда, чл. 66, ал. 1)

Съдържание „по закон“ и „договорно“

Съдържанието на трудовия договор се разделя на законово и договорно. Законовото съдържание включва права и задължения, установени от закона - например безопасни условия на труд и осигуровки, – които важат автоматично, без да са вписани изрично в договора. Договорното съдържание представлява това, което договорът вписва специално според съгласието ви с работодателя. Минималното договорно съдържание вече го изброихме по-горе.

Пример: "Започвате работа на трудов договор"

Представете си, че започвате работа в малка фирма. Подписвате трудов договор, в който е записано (резюмирано): длъжността ви е „счетоводител“, мястото на работа е в офиса на ул. „Иван Вазов“ 10, работното време е от 9:00 до 17:30 ч., а месечното възнаграждение е 1 800 лв.

Допълнителни клаузи

Освен задължителното съдържание, в договора може да се включат и факултативни клаузи: изпитателен срок, работа от разстояние, допълнителни придобивки, обучения, бонуси и др.

Какво става, ако има нарушение на трудовия договор?

Кодексът на труда предвижда механизми за защита, когато работодателят или работникът не спазват задълженията си, определени по закон и договорно. Ако например не се изплаща заплата, не се спазва работното време или няма осигурени безопасни условия на труд, това се счита за нарушение.

В такива ситуации вие можете:

1. първо да се обърнете към работодателя писмено и да поискате изпълнение на договора;
2. ако проблемът не се реши, да подадете сигнал до Инспекцията по труда, която има правомощие да проверява и да налага глоби;
3. при по-сериозни случаи (например неизплатени възнаграждения), да потърсите защита и по съдебен ред.

Нарушенията могат да водят до административни санкции за работодателя (в определени случаи и до обезщетение за вас), както и до дисциплинарни наказания за работника.

Дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. (Кодекс на труда, чл. 188)

Дисциплинарно уволнение може да се налага за: 1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 3. системни нарушения на трудовата дисциплина; 4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; 5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата; 6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер; 7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина. (Кодекс на труда, чл. 190, ал. 1)

По закон дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

Ако искате по-подробна информация, вижте текста на Кодекса на труда: https://lex.bg/.

Повече за трудовите договори и осигуровките ще намерите на сайта на НОИ: https://www.nssi.bg/

За повече информация относно условията на труд вижте указанията на Главна инспекция по труда: https://www.gli.government.bg/bg

Чували ли сте за GDPR (General Data Protection Regulation)? Това е съкращението на "Общ регламент за защита на данните", европейски закон, който защитава личната информация на всеки гражданин на ЕС. Но какво точно означава това за вас в България и какви са вашите права?

Какво представляват личните данни?

Лични данни е всяка информация, по която можете да бъдете разпознати. Това включва:

1. Име и ЕГН
2. Адрес и телефонен номер
3. Имейл адрес и IP адрес
4. Медицински данни
5. Биометрични данни (напр. пръстов отпечатък)
6. Снимки или видеозаписи, на които сте разпознаваеми

GDPR гарантира, че никой не може да събира, обработва или съхранява тези данни без вашето знание и съгласие.

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); (GDPR, чл. 4)

Какво представлява GDPR?

GDPR (Regulation (EU) 2016/679) въвежда едини правила за обработка на лични данни в целия Европейски съюз. Регламентът е пряко приложим в България от 25 май 2018 г. и отменя Директива 95/46/ЕО, като налага строги задължения на компаниите и публичните органи за защита на данните на гражданите. Националното му уредяване се извършва чрез Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който конкретизира някои допълнителни изисквания и процедури в българската правна система.

Вашите основни права съгласно GDPR

Като гражданин на България и ЕС, вие имате няколко ключови права, които ви дават контрол върху личната ви информация:

1. Право на информация: Вие имате право да знаете кой събира вашите данни, защо го прави и колко време ще ги съхранява. Всяка организация, която обработва вашите данни, е длъжна да предостави тази информация по ясен и разбираем начин.
2. Право на достъп: Можете да поискате копие на всички ваши лични данни, които се съхраняват от дадена организация. Тази информация трябва да бъде предоставена безплатно. Например, ако имате съмнения, че някоя фирма съхранява повече информация за вас, отколкото е необходимо, можете да поискате достъп до нея.
3. Право на коригиране: Ако откриете, че вашите данни са неточни или непълни, имате право да поискате те да бъдат поправени. Организацията е длъжна да направи корекцията без излишно забавяне.
4. Право на изтриване: Можете да поискате вашите данни да бъдат изтрити, ако вече не са необходими за целта, за която са били събрани, или ако сте оттеглили съгласието си. Това право не е абсолютно и има изключения, като например когато съхраняването на данните е задължително по закон.
5. Право на възражение: Вие имате право да възразите срещу обработването на вашите данни за целите на директен маркетинг (например рекламни имейли). Ако възразите, организацията е длъжна да спре да използва данните ви за тази цел.

Как да реагирате при нарушени права?

Ако смятате, че някоя организация е нарушила вашите права по отношение на личните данни, можете да предприемете две стъпки. Първо, опитайте да се свържете с тях и да обясните проблема. Ако не сте получили отговор от организацията или ако отговорът не ви удовлетворява, можете да подадете жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) - официалният орган в България, който следи за спазването на GDPR.

Ако искате по-подробна информация, прочетете текста на GDPR: https://eur-lex.europa.eu.

Ако търсите националния закон, можете да го прочетете: https://lex.bg.

За връзка и бланки от Комисията за защита на личните данни: https://www.cpdp.bg.

Когато се разболеете, или ако се налага да се грижите за член на семейството, или очаквате дете, е важно да знаете правата си по майчинство и болнични. Тук ще разгледаме всички случаи – за наети и самоосигуряващи се лица, както и специфичните условия за бременност и гледане на дете.

Кога имате право на болничен?

Имате право на болнични обезщетения за временна неработоспособност, наричани често просто "болнични", ако:

1. сте болни,
2. трябва да се грижите за член на семейството,
3. очаквате дете и се налага медицински отпуск.

Правата важат както за наети, така и за самоосигуряващи се лица.

Изчисляването на болничните се прави по следния начин:

1. Първите 2 работни дни: 70% от брутното ви възнаграждение, изплаща се от работодателя.
2. От 3-тия ден нататък: 80% от среднодневния доход за последните 18 месеца, като се изплаща от Национален осигурителен институт (НОИ).
3. При трудова злополука или професионално заболяване – 90% от среднодневния доход.

Пример: ако среднодневният доход е 50 лв., от 3-тия ден ще получавате 40 лв. дневно.

При самоосигуряващите се лица обезщетението се получава директно от НОИ от първия ден на болестта, като заплащането зависи от дохода, върху който сте се осигурявали.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. (Кодекс за социално осигуряване, чл. 41, ал.1)

Право на болнично имате не само за собствената си болест, но и когато се налага да се грижите за болен член на семейството (съпруг/а, родители и др.). Максималният брой е до 7 работни дни.

Процедура по подаване на болничен

Лекарят издава болничен лист, който е основният документ за отсъствие от работа. Предоставяте болничния лист на вашия работодател в срок до два работни дни от издаването му. Той трябва да го обработи и да го изпрати в НОИ. Институтът разглежда подадените документи и изплаща обезщетението по вашата банкова сметка. Ако сте самоосигуряващо се лице, подавате болничния в НОИ или чрез електронната услуга възможно най-скоро, но понякога срокът се определя до 10-то число на следващия месец за удобство на осигурителя.

Пример: ако се разболеете в петък, подавайте болничния най-късно в понеделник/вторник, за да не закъснеете с обезщетението.

Майчинство и бременност

Ако сте наето лице, право на майчинство имате от 70 дни преди очакваната дата на раждане и до 410 дни след раждането (ако ползвате пълния период). Обезщетението се изчислява на база средния дневен доход и се изплаща от НОИ. За бременност преди раждането можете да получите декларация за временна нетрудоспособност, ако се налага медицински отпуск.

Ако се самоосигурявате, имате право на обезщетение по майчинство, ако сте се осигурявали за общо заболяване и майчинство. Заплащането се изплаща от първия ден на майчинството, като размерът зависи от дохода, върху който сте се осигурявали.

Бременни лица имат право на медицински отпуск, когато здравословното им състояние го налага. По време на този отпуск получават обезщетение за бременност и раждане, което се различава от стандартния болничен. Ако сте наети, размерът е 90% от осигурителния доход за последните 12 месеца. Отпускът може да започне до 45 дни преди термина (за наети) или по-рано за самоосигуряващи се.

Обезщетението покрива периода преди раждането и част от периода след него, преди преминаване към майчинство.

Работодателят подава болничния лист за наети, самоосигуряващите се подават директно в НОИ възможно най-скоро, понякога до 10-то число на следващия месец.

Родители могат да ползват болнични за гледане на дете, когато то е болно, като максималният брой дни на година е 60 дни на родител за дете до 12 години (законно фиксирано). Обезщетението се изчислява на база средния осигурителен доход, като при наети се изплаща от работодателя за първите 3 дни, а след това от НОИ.

Наети лица имат срок до 2 работни дни след започване на болничния за подаване на болничен лист за гледане на дете. Самоосигуряващи се лица трябва да НОИ възможно най-скоро, като на практика понякога се приема до 10-то число на следващия месец, за да се осигури изплащане на обезщетението.

Ако желаете по-подробна информация за видовете обезщетения, условията за получаването им и актуалните срокове за изплащане, можете да посетите официалния сайт на Националния осигурителен институт: https://nssi.bg.

За информация, сързана с осигурителните вноски, можете да посетите официалната страница на Национална агенция за приходите (НАП): https://nra.bg.

Ако смятате, че правата ви за защита на личните данни са нарушени, можете да подадете жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Това е държавната институция, която разглежда такива случаи.

всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако субектът на данни счита, че обработването на лични данни, отнасящи се до него, нарушава разпоредбите на настоящия регламент. (GDPR, чл. 77)

За да бъде жалбата ви разгледана, трябва да спазите няколко основни правила.

Основание за жалбата

Жалбата се подава срещу администратор или обработващ лични данни, когато сте установили нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 или на националния Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно националния закон, тя трябва да бъде подадена в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.

Какво трябва да съдържа жалбата?

За да бъде жалбата ви редовна и да се разгледа, трябва да съдържа следната информация:

1. Вашите данни като подател: име, адрес, телефон за връзка и имейл (ако имате такъв).
2. Имената на администратора на лични данни, срещу когото подавате жалбата (това е лицето или организацията, която е нарушила правата ви).
3. Ясно изложение на проблема: Опишете подробно в какво се състои нарушението. Когато подавате жалба, посочете къде, кога и как са нарушени правата ви.
4. Дата и подпис: Жалбата трябва да бъде подписана от вас или с електронен подпис при електронно подаване.
5. Прикачени документи: Добавете копия на всички документи, свързани с вашия случай – например писма, имейли или други доказателства за нарушението.

Начини за подаване на жалба

Можете да подадете жалба до КЗЛД по няколко начина:

1. На хартиен носител на място в деловодството на КЗЛД. Техният адрес е: гр. София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2.
2. с писмо по пощата на същия адрес.
3. на електронната поща на КЗЛД (kzld@cpdp.bg). Важно е да знаете, че в този случай жалбата ви трябва да бъде оформена като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Сканирани или снимани документи, които не са подписани с електронен подпис, няма да бъдат разгледани.
4. чрез Системата за електронно връчване, поддържана от Министерството на електронното управление.

Ако искате по-подробна информация и образци на документи, посетете официалния сайт на КЗЛД: https://www.cpdp.bg.

Ако се нуждаете от техническа помощ за електронно подаване, използвайте портала „Електронно управление“: https://egov.bg/