Работа и осигуровки

Представете си, че подписвате документ, който гарантира правата ви като служители – това е трудовият договор. Ще видите какви елементи трябва и може да се договарят според закона.

Какво представлява трудовият договор?

Той е двустранен договор, което означава, че винаги се сключва между две страни – работодател и наето лице. В договора се описват длъжността и характера на работата, която трябва да извършвате, мястото, където ще работите, и размерът на трудовото ви възнаграждение. Работодателят се задължава да ви осигури безопасни условия на труд и работно място, а вие сте длъжни да изпълнявате възложените задачи със старание и по правилата на фирмата.

Какво трябва да съдържа трудовият договор?

Трудовият договор трябва винаги да е построен на писмена форма, съгласно чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), и да включва определени задължителни елементи. Те са описани в КТ и основно обхващат:

1. Данни за страните - име, адрес, ЕИК за работодател, ЕГН за вас и т.н.
2. Място на работа
3. Наименование на длъжността и характер на работата
4. Дата на сключване и дата на начало на работа
5. Вид на договора - срочен (с конкретен срок) или безсрочен
6. Продължителност на платения годишен отпуск - основен, допълнителен, удължен при право
7. Срок на предизвестие - еднакъв и за двете страни
8. Трудово възнаграждение - размер (основно + допълнително) и периодичност на плащане
9. Продължителност на работния ден/седмица

Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. (Кодекс на труда, чл. 66, ал. 1)

Съдържание „по закон“ и „договорно“

Съдържанието на трудовия договор се разделя на законово и договорно. Законовото съдържание включва права и задължения, установени от закона - например безопасни условия на труд и осигуровки, – които важат автоматично, без да са вписани изрично в договора. Договорното съдържание представлява това, което договорът вписва специално според съгласието ви с работодателя. Минималното договорно съдържание вече го изброихме по-горе.

Пример: "Започвате работа на трудов договор"

Представете си, че започвате работа в малка фирма. Подписвате трудов договор, в който е записано (резюмирано): длъжността ви е „счетоводител“, мястото на работа е в офиса на ул. „Иван Вазов“ 10, работното време е от 9:00 до 17:30 ч., а месечното възнаграждение е 1 800 лв.

Допълнителни клаузи

Освен задължителното съдържание, в договора може да се включат и факултативни клаузи: изпитателен срок, работа от разстояние, допълнителни придобивки, обучения, бонуси и др.

Какво става, ако има нарушение на трудовия договор?

Кодексът на труда предвижда механизми за защита, когато работодателят или работникът не спазват задълженията си, определени по закон и договорно. Ако например не се изплаща заплата, не се спазва работното време или няма осигурени безопасни условия на труд, това се счита за нарушение.

В такива ситуации вие можете:

1. първо да се обърнете към работодателя писмено и да поискате изпълнение на договора;
2. ако проблемът не се реши, да подадете сигнал до Инспекцията по труда, която има правомощие да проверява и да налага глоби;
3. при по-сериозни случаи (например неизплатени възнаграждения), да потърсите защита и по съдебен ред.

Нарушенията могат да водят до административни санкции за работодателя (в определени случаи и до обезщетение за вас), както и до дисциплинарни наказания за работника.

Дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. (Кодекс на труда, чл. 188)

Дисциплинарно уволнение може да се налага за: 1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 3. системни нарушения на трудовата дисциплина; 4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; 5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата; 6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер; 7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина. (Кодекс на труда, чл. 190, ал. 1)

По закон дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

Ако искате по-подробна информация, вижте текста на Кодекса на труда: https://lex.bg/.

Повече за трудовите договори и осигуровките ще намерите на сайта на НОИ: https://www.nssi.bg/

За повече информация относно условията на труд вижте указанията на Главна инспекция по труда: https://www.gli.government.bg/bg

Когато се разболеете, или ако се налага да се грижите за член на семейството, или очаквате дете, е важно да знаете правата си по майчинство и болнични. Тук ще разгледаме всички случаи – за наети и самоосигуряващи се лица, както и специфичните условия за бременност и гледане на дете.

Кога имате право на болничен?

Имате право на болнични обезщетения за временна неработоспособност, наричани често просто "болнични", ако:

1. сте болни,
2. трябва да се грижите за член на семейството,
3. очаквате дете и се налага медицински отпуск.

Правата важат както за наети, така и за самоосигуряващи се лица.

Изчисляването на болничните се прави по следния начин:

1. Първите 2 работни дни: 70% от брутното ви възнаграждение, изплаща се от работодателя.
2. От 3-тия ден нататък: 80% от среднодневния доход за последните 18 месеца, като се изплаща от Национален осигурителен институт (НОИ).
3. При трудова злополука или професионално заболяване – 90% от среднодневния доход.

Пример: ако среднодневният доход е 50 лв., от 3-тия ден ще получавате 40 лв. дневно.

При самоосигуряващите се лица обезщетението се получава директно от НОИ от първия ден на болестта, като заплащането зависи от дохода, върху който сте се осигурявали.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. (Кодекс за социално осигуряване, чл. 41, ал.1)

Право на болнично имате не само за собствената си болест, но и когато се налага да се грижите за болен член на семейството (съпруг/а, родители и др.). Максималният брой е до 7 работни дни.

Процедура по подаване на болничен

Лекарят издава болничен лист, който е основният документ за отсъствие от работа. Предоставяте болничния лист на вашия работодател в срок до два работни дни от издаването му. Той трябва да го обработи и да го изпрати в НОИ. Институтът разглежда подадените документи и изплаща обезщетението по вашата банкова сметка. Ако сте самоосигуряващо се лице, подавате болничния в НОИ или чрез електронната услуга възможно най-скоро, но понякога срокът се определя до 10-то число на следващия месец за удобство на осигурителя.

Пример: ако се разболеете в петък, подавайте болничния най-късно в понеделник/вторник, за да не закъснеете с обезщетението.

Майчинство и бременност

Ако сте наето лице, право на майчинство имате от 70 дни преди очакваната дата на раждане и до 410 дни след раждането (ако ползвате пълния период). Обезщетението се изчислява на база средния дневен доход и се изплаща от НОИ. За бременност преди раждането можете да получите декларация за временна нетрудоспособност, ако се налага медицински отпуск.

Ако се самоосигурявате, имате право на обезщетение по майчинство, ако сте се осигурявали за общо заболяване и майчинство. Заплащането се изплаща от първия ден на майчинството, като размерът зависи от дохода, върху който сте се осигурявали.

Бременни лица имат право на медицински отпуск, когато здравословното им състояние го налага. По време на този отпуск получават обезщетение за бременност и раждане, което се различава от стандартния болничен. Ако сте наети, размерът е 90% от осигурителния доход за последните 12 месеца. Отпускът може да започне до 45 дни преди термина (за наети) или по-рано за самоосигуряващи се.

Обезщетението покрива периода преди раждането и част от периода след него, преди преминаване към майчинство.

Работодателят подава болничния лист за наети, самоосигуряващите се подават директно в НОИ възможно най-скоро, понякога до 10-то число на следващия месец.

Родители могат да ползват болнични за гледане на дете, когато то е болно, като максималният брой дни на година е 60 дни на родител за дете до 12 години (законно фиксирано). Обезщетението се изчислява на база средния осигурителен доход, като при наети се изплаща от работодателя за първите 3 дни, а след това от НОИ.

Наети лица имат срок до 2 работни дни след започване на болничния за подаване на болничен лист за гледане на дете. Самоосигуряващи се лица трябва да НОИ възможно най-скоро, като на практика понякога се приема до 10-то число на следващия месец, за да се осигури изплащане на обезщетението.

Ако желаете по-подробна информация за видовете обезщетения, условията за получаването им и актуалните срокове за изплащане, можете да посетите официалния сайт на Националния осигурителен институт: https://nssi.bg.

За информация, сързана с осигурителните вноски, можете да посетите официалната страница на Национална агенция за приходите (НАП): https://nra.bg.